Не помня кой кого остави

да вярва във безпочвени мечти.

Но вярвам, че не можеш да забравиш,

че помниш пролетните дни.

Как бързо лятото дари ни

с желание да бъдем двамата.

Събуди то красиви помисли...

И предаде ни на есента.

А тази, пъстрата и тъжната,

която вечно бори се със себе си,

покри ни със воала на заблудата,

от трепети да бягаме остави ни...

Накрая приюти ни зимата,

във свойто бяло, ледено сърце.

А ние, разделени от преградата,