Девойката тъчеше черга от мечти.
До нея майка и с усмивка блага
се радваше на шарената плетка.
Измина ден, сезон, година...
Изгряваха луни, залязваха луни,
а чергата растеше ли растеше...
И ето че в един намръщен ден
излезе малката на двора
и чергата отнесе на простора.
И блесна слънце изведнъж,
събудено от сила свежа,
лъхнала от шарените краски.
Затичаха се три девойки, други,
и втурнаха се без да се замислят,
примамени от шарения плат.
Задърпаха с все сила, с ярост.
Разкъсаха те плетката на три,
отнесоха със себе си парчетата...
Разпиляха се девойчини сълзи,
Проронени от мъка по мечти,
тъкани с обич, с вяра, със надежда.
Откри девойката във миг утеха
в топлещите майчини очи.
И на забравата остави горчивите сълзи...
И седна тя на стола, осмелена,
извади по-дебелите конци,
започна нова черга от мечти...
29.04.2007 23:56
01.05.2007 00:26
07.05.2007 17:03
14.05.2007 21:59
16.05.2007 14:33