.. или "защо живея" :)

Защото искам да гледам хората в очите, докато денем вървя из града. И да виждам пластмасовите им зеници да се топят сред огнени пламъчета от чувства.

Защото сънувах как погледът ми гори с жарта на слънцето. А лъчите му проникваха във всяка ледена душа и я превръщаха в бурно море...

Защото чакам с нетърпение залезите на Созопол.. и нека гларуси отнемат съня ми в ранните часове на морския ден ;)

Защото обичам да слушам свободата, родена от струните на лятна китара :)

Защото мечтая за цветя, които няма да бъдат погазени. Искам да ги посадя!

Защото жадувам докато си вървя нощем във всяко небе да виждам Небето над Рила... И да гледам звездите, които да отразяват очите ми, а погледът ми да са завръща при мен, непогълнат от сивотата.

Защото въдухът ще бъде достатъчен на душата ми и на всички наоколо. А вятърът ще отнася неприятните спомени в Миналото и ще довява радостите на Утрешния ден.

Защото мечтая да нося бяла престилка, сила в душата си, здраве на хората и гордост на близките ми.

Защото вярвам, че ще обичам истински - с всяка клетка на тялото cи, с всяка част от съзнанието cи...

Защото научих, че ако искам да видя дъга, трябва да се примиря с дъжда.

Защото знам, че ще мога да променя Миналото, като се доверя на Бъдещето :)

P.S. ...и защото племенницата ми ще ми подарява от своите Усмивки.. А майка и ще и позволи да носи зелените обеци от Арбанаси ;)

useshtam te, vulnuvash me, razplaka me i te obicham! vsichko, koeto uspiah da procheta i koeto po diavolite adski kontrastira sus sivia OFIS v koito se namiram e naistina neshto, zaradi koeto si zasluzhava da zhiveesh...
i tova liato pak shte otidem v sozopol i sinemoretz:) naistina!!!

много ше се радвам, sister, и мерси :))
а кога ше видя твоя блог? яко е да си имаш свое шарено място, макар и виртуално ;) *в очакване*

Защото от такива хора като тебе се нуждае милата ни България! :))))
Прегръдки от мен!

благодаря ти!

по често пиши тук!

винаги, когато имам време и идеи :) а напоследък ми липсва първото..

"Защото научих, че ако искам да видя дъга, трябва да се примиря с дъжда."
Красиво и толкова истинско!
Поздрави!