С много вяра в душата и усмивка на лице си припомням мигове от изпращането на випуска ми. Датата е 11.май 2006, мястото е двора на Националната природо-математическа гимназия в София. A думите са мои (обещавам този път да избегна микрофонията) ;)

"Скъпи преподаватели и съученици,          

    Щастлив народ сме, че имаме празници като този, 11.май – ден, на който отбeлязваме святото дело на Кирил и Методий. Те завещават на българите писменост и стремеж към знание. През вековете българският род издига в култ познанието и така успява да съхрани своята културна идентичност. Прозрението на първоучителите, че именно образованието е пътят към най-скъпото – свободата на личността – ги прави достойни да бъдат канонизирани от православната църква за светци. Затова така и честваме техния ден – като празник на учителите. И на нас, учениците.
    Като лицей към най-старото висше училище в България - Софийския университет, Националната природо-математическа гимназия “Акад. Любомир Чакалов“ е призната за едно наистина различно училище.

. . .

    В продължение на пет години ние, учениците от 12. клас, се опитвахме да пазим традициите на училището, да защитаваме символите му с успехите си и да нарисуваме нашата част от картината на неговата различност. В продължение на пет години ядосвахме учителите си и ги трогвахме до сълзи, учехме от тях, но им помагахме и те да научат нещо от нас.
    Сега е настъпил денят, в който се разделяме. Тръгвайки си от това училище, то завинаги ще остане наше, вие учителите - също, а и ние, учениците – ваши. Защото “училище”, “учител” и  “ученик” са с непреходен смисъл.
    Оттук нататък в нашия живот ще следват много моменти на избор или търсене на баланс между материално и духовно богатство. Вече имаме шанса да покажем на света  колко сме узрели, с какво ни е дарило Нашето училище и най-вече имаме честта да благодарим на тези, които ни даваха светлината на знанието и ни показваха пътя към самите нас."

12 г  - forever & the best! Прегръщам ви!

Чудесно си го казала:)

хубаво беше, че стигна до хората :)

Ти имаш голяма дарба и талант да правиш подобни изказвания! Не на всеки му стиска да го направи.

мерси :) мисля си, че винаги когато се намеси приятна емоция смелостта става по-голяма ;) а тогава определено беше такъв момент

Завиждаш ли малко на сегашните абитуриенти, или втори път не би искала да минаваш по техния път?
Ти тогава събра ли овации на бала с твоя тоалет, кажи!

или може би мъничко..;) важното е да са насладиш на момента, докато го има, после и споменът ти стига :) а за тоалета - бях много пролетна - в зелено, разбира се.. почувствах себе си и хората го усетиха :)
предполагам знаеш какво чувството докато пееш през сълзи, броиш до 12, после пак пееш, но с радост, и навсякъде срещаш само усмихнати лица.. :)

Някой път сложи в блога и една твоя абитуриентска снимка в култово зелено!